Мораториум върху още болнични легла, а през това време – нов модел на финансиране
Държавна болница във всеки областен град, а в дребните - медицински центрове.
Вместо раздути лечебни заведения по-малко, само че с осигурени кадри и инсталация
По-малко лечебни заведения, само че с съвременна инсталация и обезпечени с фрагменти, тъй като в този момент медиците не доближават и огромна част са наранени от бърнаут.
Прекрояване на националната здравна кадра, като до тогава се наложи мораториум върху разкриването на нови лечебни заведения, както и върху разширението на сегашните.
Това стартира лекарското съсловие като стъпка към основаване на работещ и резистентен модел на опазване на здравето. Медиците дадоха своята формула в 12-ото издание на лигата “Лекарите, на които имаме вяра ”, в която “24 часа ” още веднъж събра имената на хората, за които да помагаш е идея - посочени от самите пациенти. Тазгодишната гала бе на 26 септември.
10 тематики за основаване на резистентен модел в системата включваше допитването до участниците в влиятелната лига, което “24 часа ” направи. Отговори дадоха както отличените като “Лекарите, на които имаме вяра ”, по този начин и някогашни министри на опазването на здравето, ректорите на медицинските университети у нас и шефовете на огромните лечебни заведения.
95% от 521 медици, които се включиха в допитването, считат, че лечебните заведения у нас би трябвало да са по-малко, само че да са високотехнологични.
Към момента у нас над 360 са болниците, които получават финансиране от
здравната каса Бюджетът на НЗОК е малко над 5 милиарда лева, от които за тях отиват половината, само че той се оказва непълен.
Лечебните заведения разчитат на парите от касата, с цел да покрият всичките си разноски, само че поради огромния им брой делът за всяка понижава и не може да усили заплатите или да ремонтира отделения. Около 90% от приходите им са напълно от НЗОК, което значи, че всяко увеличение на лечебните заведения у нас води до още по-малък бюджет.
Вторият проблем е дефицитът на медици. Липсата на фрагменти е от години, само че след Коронавирус пандемията той става все по-осезаем.
Над 70% от лечебните заведения изпитват недостиг на лекари, а в 9 от 10 липсват медицински сестри
Според разбор на “Индекс на лечебните заведения ” повече от половината от лечебните заведения признават, че на една сестра се падат над 7 пациенти, които да обслужва. Същевременно сестрите и лекарите работят на няколко места, с цел да не се стига до затваряне на отделения и с цел да си обезпечават добра заплата. Експертите предизвестяват, че поради липса на експерти до няколко години може да има самозатваряне на лечебни заведения.
“До 5-6 години най-вече ще се сблъскаме с тотална липса на лекари, в това число и в огромните градове ”, изясни в изявление за “24 часа ” ръководителят на Българския лекарски съюз Иван Маджаров. До две години да изчезнат 60% от сестрите пък предвижда ръководителят на УС на Българската асоциация на експертите по здравни грижи Милка Василева.
Недостигът води до прегаряне на личния състав и мъчно застраховане на 24-часова активност, а в немалка степен - и до некачествено лекуване. Намаляването на броя на лечебните заведения ще облекчи медиците и няма да се постанова да работят на няколко места.
Сред концепциите на участниците в лигата “Лекарите, на които имаме вяра ” е да се поправя Националната здравна карта, а до тогава да се наложи цялостен мораториум за откриване на нови и разширение на настоящи лечебни заведения. Според Закона за лечебните заведения разрешаването на нови действия или на градежа на нова болница у нас се прави от организация “Медицински контрол ” на база на потребностите на популацията от здравна помощ според Националната здравна карта, броя на лечебните заведения, кревати и фрагменти в съответната област, както и на опциите за финансиране от страна на НЗОК. Това значи, че в случай че има задоволително фрагменти, както и публични средства в касата, би трябвало да има и позитивно мнение от управляващите.
Сред останалите хрумвания на медиците в анкетата на “24 часа ” е в регионалните и огромните градове да има държавни лечебни заведения, а в дребните градове - медицински центрове вместо лечебни заведения. Освен това те би трябвало
да се финансират с диагностично свързани групи, а не по клинични пътеки,
както до момента, считат медиците от лигата.
Подпомагането и финансирането на здравната сфера е тематика, обсъждана с години, а дебатът става все по-горещ. Десетки лекари считат, че тъкмо в тази посока би трябвало да се направи здравната промяна у нас. Реалните цени за лекуване към този момент са в пъти над клиничните пътеки, сплотяват едно мнение експерти.
Цените в опазването на здравето изостават над 4 пъти по отношение на останалите, разяснява за “24 часа ” здравният икономист Аркади Шарков. Той дава образец с обикновено раждане - НЗОК заплаща 1100 лева, а действителната междинна цена е към 2800 лева Същото важи за основни, социалнозначими болести като респираторните, където междинната стойност на пътеките е 730 лева, а действителната цена на лекуването е над 3 пъти по-висока - 2350 лева От своя страна обаче НЗОК се пробва да потиска растежа на разноските, защото бюджетът ѝ е стеснен.
Срещу настоящия метод на финансиране са се разгласявали и здравни министри. Според проф. Радослав Гайдарски, заемал поста в държавното управление на Сергей Станишев,
клиничните пътеки са най-изостаналата система в света
Лекарите упорстват за диагностично свързани групи, защото най-често, когато болен е признат със заболяване по една пътека, в хода на лекуването му се откриват и други заболявания, само че лекуването им не се покрива от касата. Така болничното заведение получава пари единствено по пътеката, по която е влезнал пациентът. В множеството останали страни всички операции заплатени.
10% от запитаните лекари пък желаят клиничните пътеки да си останат, само че да се преизчислят и модернизират. Смятат, че другояче не може да се ръководи качеството на здравните услуги. Визия за смяна изложи и някогашният длъжностен министър Стойчо Кацаров - парите от доста каси следват пациента, а той избира лечебните заведения според от предлаганото качество на лекуване.
75% от интервюираните са за от каса монополист да се премине към
конкуриращи се осигурителни каси
Със сигурност против тази смяна ще застанат от НЗОК, само че и лекари, които считат, че по този начин ще настане по-голям безпорядък и даже срив в системата. Тези, които са за демонополизация, виждат в това пътя към повишение на качеството на услугите, защото обезпечените ще избират каса на конкурентен принцип.
Лигата на лекарите очерта и визия за системата за незабавната помощ. Осигуряването на
въздушна спешна помощ
е приоритет. България е единствената в Европейски Съюз без здравно избавяне по въздуха. През 2019 година частната “Хели Ер ” продаде своя профилиран хеликоптер, употребен при над 20 акции на планинската избавителна работа, в Грузия. Държавна компания в никакъв случай не сме имали. В момента за тежки избавителни акции се употребяват военни хеликоптери, които обаче нямат непрекъснато здравно съоръжение.
След години обмисляне в този момент най-сетне тече социална поръчка за 6 въздушни коли за спешна помощ и до 1 декември 2023 година България ще има първата. Кога обаче ще проработи въздушната помощ, не е ясно, защото трябват и няколко подготвени екипи. Според отчет на Института по пазарна стопанска система чиновниците в Спешна помощ са намалели с 270 за интервала от 2017-а до 2021 година Нужен е и сериозен финансов запас за поддръжка на машините. Освен това доста малко лечебни заведения у нас разполагат с хеликоптерни площадки. Нямат и “Пирогов ” и ВМА и не е ясно по какъв начин пациентът ще бъде превозен до тях.
Мерки за по-адекватно възнаграждение на незабавните медици, което също е измежду условията на лекарската лига, предприе доктор Меджидиев. До Нова година лекарите ще получават по 600 лева месечни бонуси, фелдшерите - 400, сестрите към 350. Предстои да се търси стабилно решение с новия бюджет.
Лекарите от лигата, заслужили доверието на пациентите, сътвориха и 10 правила за работата на персоналните лекари. Сред тях е дигитализиране на системата - електронни пациентски досиета, предписания, неправления, електронна връзка с другите звена на здравната система. Но в това време от съсловието застават срещу цялостната електронизация, защото по този начин се ограничавала работата им. Факт е, че в доста обитаеми места няма добра интернет връзка или въобще липсва, което прави невероятно изписването на електронни посоки и предписания.
Вместо раздути лечебни заведения по-малко, само че с осигурени кадри и инсталация
По-малко лечебни заведения, само че с съвременна инсталация и обезпечени с фрагменти, тъй като в този момент медиците не доближават и огромна част са наранени от бърнаут.
Прекрояване на националната здравна кадра, като до тогава се наложи мораториум върху разкриването на нови лечебни заведения, както и върху разширението на сегашните.
Това стартира лекарското съсловие като стъпка към основаване на работещ и резистентен модел на опазване на здравето. Медиците дадоха своята формула в 12-ото издание на лигата “Лекарите, на които имаме вяра ”, в която “24 часа ” още веднъж събра имената на хората, за които да помагаш е идея - посочени от самите пациенти. Тазгодишната гала бе на 26 септември.
10 тематики за основаване на резистентен модел в системата включваше допитването до участниците в влиятелната лига, което “24 часа ” направи. Отговори дадоха както отличените като “Лекарите, на които имаме вяра ”, по този начин и някогашни министри на опазването на здравето, ректорите на медицинските университети у нас и шефовете на огромните лечебни заведения.
95% от 521 медици, които се включиха в допитването, считат, че лечебните заведения у нас би трябвало да са по-малко, само че да са високотехнологични.
Към момента у нас над 360 са болниците, които получават финансиране от
здравната каса Бюджетът на НЗОК е малко над 5 милиарда лева, от които за тях отиват половината, само че той се оказва непълен.
Лечебните заведения разчитат на парите от касата, с цел да покрият всичките си разноски, само че поради огромния им брой делът за всяка понижава и не може да усили заплатите или да ремонтира отделения. Около 90% от приходите им са напълно от НЗОК, което значи, че всяко увеличение на лечебните заведения у нас води до още по-малък бюджет.
Вторият проблем е дефицитът на медици. Липсата на фрагменти е от години, само че след Коронавирус пандемията той става все по-осезаем.
Над 70% от лечебните заведения изпитват недостиг на лекари, а в 9 от 10 липсват медицински сестри
Според разбор на “Индекс на лечебните заведения ” повече от половината от лечебните заведения признават, че на една сестра се падат над 7 пациенти, които да обслужва. Същевременно сестрите и лекарите работят на няколко места, с цел да не се стига до затваряне на отделения и с цел да си обезпечават добра заплата. Експертите предизвестяват, че поради липса на експерти до няколко години може да има самозатваряне на лечебни заведения.
“До 5-6 години най-вече ще се сблъскаме с тотална липса на лекари, в това число и в огромните градове ”, изясни в изявление за “24 часа ” ръководителят на Българския лекарски съюз Иван Маджаров. До две години да изчезнат 60% от сестрите пък предвижда ръководителят на УС на Българската асоциация на експертите по здравни грижи Милка Василева.
Недостигът води до прегаряне на личния състав и мъчно застраховане на 24-часова активност, а в немалка степен - и до некачествено лекуване. Намаляването на броя на лечебните заведения ще облекчи медиците и няма да се постанова да работят на няколко места.
Сред концепциите на участниците в лигата “Лекарите, на които имаме вяра ” е да се поправя Националната здравна карта, а до тогава да се наложи цялостен мораториум за откриване на нови и разширение на настоящи лечебни заведения. Според Закона за лечебните заведения разрешаването на нови действия или на градежа на нова болница у нас се прави от организация “Медицински контрол ” на база на потребностите на популацията от здравна помощ според Националната здравна карта, броя на лечебните заведения, кревати и фрагменти в съответната област, както и на опциите за финансиране от страна на НЗОК. Това значи, че в случай че има задоволително фрагменти, както и публични средства в касата, би трябвало да има и позитивно мнение от управляващите.
Сред останалите хрумвания на медиците в анкетата на “24 часа ” е в регионалните и огромните градове да има държавни лечебни заведения, а в дребните градове - медицински центрове вместо лечебни заведения. Освен това те би трябвало
да се финансират с диагностично свързани групи, а не по клинични пътеки,
както до момента, считат медиците от лигата.
Подпомагането и финансирането на здравната сфера е тематика, обсъждана с години, а дебатът става все по-горещ. Десетки лекари считат, че тъкмо в тази посока би трябвало да се направи здравната промяна у нас. Реалните цени за лекуване към този момент са в пъти над клиничните пътеки, сплотяват едно мнение експерти.
Цените в опазването на здравето изостават над 4 пъти по отношение на останалите, разяснява за “24 часа ” здравният икономист Аркади Шарков. Той дава образец с обикновено раждане - НЗОК заплаща 1100 лева, а действителната междинна цена е към 2800 лева Същото важи за основни, социалнозначими болести като респираторните, където междинната стойност на пътеките е 730 лева, а действителната цена на лекуването е над 3 пъти по-висока - 2350 лева От своя страна обаче НЗОК се пробва да потиска растежа на разноските, защото бюджетът ѝ е стеснен.
Срещу настоящия метод на финансиране са се разгласявали и здравни министри. Според проф. Радослав Гайдарски, заемал поста в държавното управление на Сергей Станишев,
клиничните пътеки са най-изостаналата система в света
Лекарите упорстват за диагностично свързани групи, защото най-често, когато болен е признат със заболяване по една пътека, в хода на лекуването му се откриват и други заболявания, само че лекуването им не се покрива от касата. Така болничното заведение получава пари единствено по пътеката, по която е влезнал пациентът. В множеството останали страни всички операции заплатени.
10% от запитаните лекари пък желаят клиничните пътеки да си останат, само че да се преизчислят и модернизират. Смятат, че другояче не може да се ръководи качеството на здравните услуги. Визия за смяна изложи и някогашният длъжностен министър Стойчо Кацаров - парите от доста каси следват пациента, а той избира лечебните заведения според от предлаганото качество на лекуване.
75% от интервюираните са за от каса монополист да се премине към
конкуриращи се осигурителни каси
Със сигурност против тази смяна ще застанат от НЗОК, само че и лекари, които считат, че по този начин ще настане по-голям безпорядък и даже срив в системата. Тези, които са за демонополизация, виждат в това пътя към повишение на качеството на услугите, защото обезпечените ще избират каса на конкурентен принцип.
Лигата на лекарите очерта и визия за системата за незабавната помощ. Осигуряването на
въздушна спешна помощ
е приоритет. България е единствената в Европейски Съюз без здравно избавяне по въздуха. През 2019 година частната “Хели Ер ” продаде своя профилиран хеликоптер, употребен при над 20 акции на планинската избавителна работа, в Грузия. Държавна компания в никакъв случай не сме имали. В момента за тежки избавителни акции се употребяват военни хеликоптери, които обаче нямат непрекъснато здравно съоръжение.
След години обмисляне в този момент най-сетне тече социална поръчка за 6 въздушни коли за спешна помощ и до 1 декември 2023 година България ще има първата. Кога обаче ще проработи въздушната помощ, не е ясно, защото трябват и няколко подготвени екипи. Според отчет на Института по пазарна стопанска система чиновниците в Спешна помощ са намалели с 270 за интервала от 2017-а до 2021 година Нужен е и сериозен финансов запас за поддръжка на машините. Освен това доста малко лечебни заведения у нас разполагат с хеликоптерни площадки. Нямат и “Пирогов ” и ВМА и не е ясно по какъв начин пациентът ще бъде превозен до тях.
Мерки за по-адекватно възнаграждение на незабавните медици, което също е измежду условията на лекарската лига, предприе доктор Меджидиев. До Нова година лекарите ще получават по 600 лева месечни бонуси, фелдшерите - 400, сестрите към 350. Предстои да се търси стабилно решение с новия бюджет.
Лекарите от лигата, заслужили доверието на пациентите, сътвориха и 10 правила за работата на персоналните лекари. Сред тях е дигитализиране на системата - електронни пациентски досиета, предписания, неправления, електронна връзка с другите звена на здравната система. Но в това време от съсловието застават срещу цялостната електронизация, защото по този начин се ограничавала работата им. Факт е, че в доста обитаеми места няма добра интернет връзка или въобще липсва, което прави невероятно изписването на електронни посоки и предписания.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ